Медената билка срещу диабета
Стевия
Тази
сладка или медена билка е известна на човечеството преди повече от 1,5
хиляди години, но съвременното човечество я открива съвсем скоро. Stevia
Rebaudiana е „открита” за съвременния свят от американския изследовател
Антонио Бертони през 1905 година, но после отново е “забравена”
На езика на маите нейното име звучи „каа-ехе”. На руски език се използва
нейното латинско понятие стевия. Индийците наричат тази трева „ка-хе-хе”,
което значи сладка трева.
Това е многогодишно растение с височина от 50 до 70 см с опушени малки
дребни листенца, с много малки бели цветчета. Обича топъл и влажен климат,
добре обогатена почва. От един квадратен метър се събира и се изсушава
трева, която може да замести 7 кг захар. Достатъчно е да се сложат в чашка
чай две-три малки листенца от тази трева и чаят става толкова сладък,
колкото, ако сложите две-три бучки захар.
За какво е нужна на сегашното човечество тази билка?
За нейните качества в момента най-много знаят японците, които са започнали
да я използват от 1954 година като част от програма за спасяване на нацията
след ядрената катастрофа през 1945 година. От 1960 година в Япония тя става
основен подсладител във всички произвеждани продукти и оттогава е забранен
износа на тази билка от Япония. Тази билка има мощно профилактично значение
за лекуване на повече от болестите на нашето време с ярко изразен
хомеопатичен начин на действие. В САЩ вносителите в началото на стевия в
началото са посрещнати “на нож”, (всъщност става въпрос за конкуренция с
производителите на захар и изкуствени подсладители), но след дълги научни
спорове и изследвания, стевията е одобрена като хранителна добавка, а от
1997 година е определена за единствен подсладител в менюто на армията на
Пентагона. От 1951 година тази билка масово се отглежда в южните части на
Русия, Молдавия, Грузия и най-много в бившите азитски републики. Тази сладка
трева съдържа преди всичко гликозиди, които участват в обменния процес на
човешкия организъм без инсулин, като нормализират нивото на глюкозата в
кръвта. Сладката трева съдържа широк спектър необходими и полезни вещества
за човешкия организъм: целулоза, пектинови вещества, растилени липиди,
полизахариди, витамини – А, С, В1, В2, микролементи - калий, магнезий, цинк,
селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти, аминокиселини, мениарлин
съединения и др. Тя създава комфортното усещане за сладост, което е
необходимо за всички обменни процеси в нашия организъм.
Какви са лечебните свойства на тази сладка трева?
На първо място се използва за лечение на диабета. Също така и в онкологията,
при срив на имуннната система, при стрес, нарушения в кръвоносната система,
хипертония, стомашно-чревни заболявания, като тонизиращо средство,
стимулиращо умствената и физическа активност, като анитсептик и
противовъзпалително средство и естествено – при излишно тегло. Сладката
трева може да се използва като изсушена билка (при това изсушаването става
много бързо), като воден, спиртен и маслен извлек. Използва се като
подсладител при производство на всички видове продукти, които се нуждаят от
сладка съставка. Доказано е, че тази билка е абсолютно безвредна за разлика
от предлаганите в момента други подсладители. В момента сладката трева в
целия свят се смята за една от най-важните билки, която стои в списъка на
полезните билки на едно от първите места редом с такива реликтови растения
като жен-шена, елеутерокока, розовата радиола, аралията. Всички тези
растения са адаптогени, чиято ценност се заключава в това, че с тяхна помощ
се подобравят обменните процеси на клетъчно ниво.
Във фармацевтичната промишленост стевията се използва за приготвянето на
препарати, които помагат при токсикомания (алкохолизъм и наркомания).
Особено полезна е тази билка при възстановяване на хора, пострадали в
резултат на извънредни ситуации – аварии и катастрофи, за повишаване на
имунитета.